Месец след като спечели Златната топка на "Франс футбол", Кристиано Роналдо е сочен като сигурен победител и в анкетата на ФИФА за №1 в света. В понеделник ще се разбере дали той е предпочетен от селекционерите и капитаните на националните отбори пред Меси, Шави, Торес и Кака. "Не е правилно аз да кажа дали съм най-добър, но зная, че съм в добра позиция да спечеля тази награда", споделя Кристиано в голямо интервю, част от което ви предлагаме.

- Малко след финала за Шампионската лига с Челси започнаха големи спекулации относно бъдещето ви, което разтревожи феновете на Манчестър Юн. След всичко това сега можете ли да ни кажете какво всъщност се случи?
- Вижте, винаги има спекулации относно бъдещето, и не само моето. Винаги се спекулира с този или онзи играч. През лятото се говореше за мен и Реал М, което бе нормално с оглед на това, което постигнах през този сезон. Но ако някой сега спекулира отново по този въпрос, той просто е лъжец. Аз съм щастлив в клуба си, искам да остана тук, искам да остана в историята на Манчестър Юнайтед. Тук cе чувствам като у дома си, тук съм щастлив.
- Вие тревожехте ли се от реакцията на феновете след лятната история с трансфера в Реал?
- Честно казано, не, защото не мисля, че хората ще забравят толкова бързо какво съм направил за клуба. Естествено бе да чувствам малко напрежение в началото на сезона, но публиката на Манчестър Юнайтед е невероятна и аз я обичам, защото тя се отнася добре към мен не само този сезон, но и през всичките сезони досега.
- Какви са амбициите ви за бъдещето - вие сте едва 23 г., а вече постигнахте толкова много. Хората казват, че ще бъдете на върха си на 27-, 28-, 29-годишна възраст.
- Възрастта ми звучи като комплимент - вече твърдят, че ще бъда съвършен на 27-29 години. Но за мен не е важно дали си спечелил много на 21 или 23 години. Да, опитът ще ми бъде допълнителен коз, но той се добива с игра, а аз играя много мачове с Юнайтед. Най-трудното за мен сега е да се задържа на това равнище и занапред, нещо, което се опитвам да постигна и за което работя.
- Вие сте вече голяма звезда, навсякъде, където отидете, феновете лудват по вас, чакат ви огромни тълпи хора, за вас се пише в пресата, за вас се говори в медиите. Как се отнасяте към тези неща?
- Чудесно е, когато чувствам, че хората ме харесват - как играя или как изглеждам (не съм сигурен, че чак толкова харесват как изглеждам, но знае ли човек?!). За мен това е нещо хубаво, аз много го ценя, да видя хората на стадиона, които викат, скандират.
- Но когато Юнайтед играе като гост във Висшата лига или в Англия, публиката винаги ви освирква и оскърбява, как го понасяте?
- За мен е вече нещо съвсем нормално! И ако случайно някъде не ме освиркват, наистина започвам да се тревожа: "Тези защо ли не ме освиркват?" (смее се). Това е част от футбола, хората вероятно искат да ме провокират или разсеят, но така е и с много други играчи. Нещо нормално, дори ми харесва.
- Когато играете във Висшата лига, често ви фаулират. Пазят ли ви достатъчно съдиите, има ли промяна този сезон в сравнение с преди?
- Аз зная колко трудна е работата на съдиите. И затова никога не искам да бъда съдия на тренировка, когато съм контузен и другите ме навиват "хайде да бъдеш рефер!" Но ако искаш да имаш красиво и зрелищно първенство с атрактивни футболисти, трябва да пазиш малко повече точно техничните играчи, защото те правят шоуто на стадиона, за което хората гледат футбол. А реферите невинаги предпазват техничарите, особено в английската лига, където хората искат бърз футбол, поради което играта не се спира толкова често. Аз разбирам това, макар понякога този подход да е опасен.
- Вие считате ли се за шоумен във футбола? Колко важно е за вас да забавлявате хората на стадиона?
- Моят стил винаги е бил такъв, аз искам да развличам и забавлявам. Така играя още от малък. Харесва ми, когато хората идват на стадиона да гледат красиви неща, красиви трикове и финтове. Но когато ги правиш, трябва да ги правиш в полза на отбора, а не само за публиката, което не е правилно.
- Гледан отстрани, отборът ви изглежда много сплотен, с голямо другарство и добра атмосфера и дух, винаги има шеги, смях.
- Духът на отбора е невероятен, честно ви казвам - много харесвам атмосферата и духа на отбора ни, всички сме сплотени и обединени, заедно се смеем и шегуваме. При нас можеш да се майтапиш с всеки един, няма никакви проблеми. Понякога във футбола най-важното нещо е именно този отборен дух, защото, ако го имаш, тогава всички останали неща идват по естествен път.
- Вие с кого сте най-близък от останалите играчи?
- Имам добри отношения с всеки, говоря си с всички, но най-много с Нани, Андерсон, Рафаел, Карлос, Рио.
- Как бихте обобщили 2008 г.?
- Фантастична година. Спечелихме всички най-важни титли, аз лично спечелих няколко ценни трофея. Аз съм горд с това, което постигнах през 2008 г., но не само заради мен, а заради клуба, заради съотборниците.
- Взехте Златната топка - това ли е най-големият трофей за вас?
- Още като малък за мен Златната топка бе най-голямата награда. Исках и аз да спечеля този трофей като Еузебио и Фиго, това бе моята мечта и тя се сбъдна.
- Вие спечелихте тази награда след Лоу, Чарлтън и Бест - големи футболисти на Юнайтед, които вие наследихте. Как се чувствате в такава компания?
- Аз не знаех за това, едва една седмица преди да ми връчат Златната топка го разбрах от хората, които започнаха да ми говорят за тях. Чудесно е да съм част от историята на клуба, за мен е голяма гордост и чест да съм като сър Боби Чарлтън, Джордж Бест, Денис Лоу.
- Много хора ви определят за най-добрия футболист в света. Вие ли сте най-добрият в света?
- Предпочитам другите да говорят за мен, отколкото аз да говоря за себе си, защото не мисля, че това е правилно. Зная само, че съм в списъка с най-добрите, защото отборът побеждава, печели трофеи, моите съотборници ми помагат. Но да кажа, че съм най-добрият - никога не съм казвал такова нещо. Много искам да взема и наградата за най-добър играч в света на ФИФА, една изключителна награда. Зная, че се намирам в добра позиция да я взема, но ще го повярвам едва когато видя трофея.
- От кого най-много се възхищавате от конкурентите ви в списъка - Меси, Кака?
- В списъка са все големи футболисти - Шави, Торес, Меси, Касиляс (Роналдо греши, Касиляс не е в топ 5). Всеки може да го спечели, те всички са добри играчи.
- Вкарахте 42 гола през сезона - как успяхте да го постигнете, след като в началото с Юнайтед не бележехте толкова?
- Аз подобрявам непрекъснато играта си. Когато дойдох на 18-годишна възраст, бях добър играч, но не колкото сега. Не знаех в кой момент трябва да подам топката, кога да лъжа, как да избера най-правилното решение. Не зная дали ще е възможно да вкарам толкова голове, трудно ще е, но винаги си казвам, че е възможно.
- Кой е любимият ви гол?
- Харесвам всичките си голове, а да изтъкна само един е доста трудно. Все пак мога да посоча 3 гола - срещу Рома, фаулът срещу Портсмът и с Астън Вила (триково с пета).
- Един от головете, за които не споменахте, бе онзи удар с глава срещу Челси в Москва. Какво си спомняте за него?
- Може би не споменах този гол, защото хората повече помнят, че Кристиано изпусна дузпата си, а не казват как вкарах с глава. Но за мен той е наистина специален гол - на финала на Шампионската лига, и то срещу Челси.
- Като стана дума за дузпата, как се почувствахте, след като бе спасена? Съсипан?
- Чувството е ужасно. Казах си: "Изпуснах дузпа, ако паднем, другите ще ме убият!" (смее се). Но такъв е футболът, всеки, който рита топката, може да изпусне. Най-важното бе, че накрая спечелихме.
- Когато Джон Тери тръгна да бие дузпата, която можеше да даде купата на Челси, вие гледахте ли, или обърнахте глава встрани?
- Не, аз винаги гледам, всички дузпи. Ако те вкарат, ние падаме. Ако изпуснат - все още имаме шанс. Винаги гледам дузпите. Тогава лотарията се обърна към Манчестър и аз съм щастлив.
- Едвин (Ван ден Сар) направи решителното спасяване и тогава видяхме как плачете, паднал на тревата. Какво чувствахте?
- Емоцията беше много силна, аз заплаках, помня го. В онзи момент си спомних как тръгнахме в началото на сезона, през какво преминахме. Много съм емоционален, както мама, както баща ми. И плаках, защото бях много, много щастлив. А когато пипна нов трофей, се чувствам като дете.

"7 дни спорт"

sportal.bg